ISW: „Коалицията на желаещите“ потвърди ангажимент за гаранции за сигурност към Украйна

Украинските въоръжени сили продължиха през нощта на 5 срещу 6 януари да нанасят удари с голям обсег по обекти от руската военна и енергийна инфраструктура. По информация на украинския Генерален щаб, разпространена на 6 януари, е бил поразен 100-ият арсенал на руското Главно ракетно-артилерийско управление (ГРАУ), разположен в близост до град Нея в Костромска област, предава News.bg.

Това съобщават анализатори от Института за изследване на войната (ISW).

Източници от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са заявили пред украински медии, че вследствие на удара са последвали взривове на складирани боеприпаси. Арсеналът е изпълнявал ключова роля в снабдяването с боеприпаси на складове в Централния и Московския военен окръг на Русия.

Губернаторът на Костромска област Сергей Ситников съобщи на 6 януари, че падащи отломки от дрон са причинили пожар в неназована военна база в Нейския район. В отговор местните власти са открили евакуационен пункт за жителите на южната част на град Нея.

Същия ден украинският Генерален щаб обяви, че украинските сили са нанесли удар и по нефтобазата „Геркон Плюс“ край село Стрелецки Хутори в Усманския окръг на Липецка област. В резултат е възникнал пожар. Складът осигурява доставки на петрол за регионите Тамбов, Воронеж и Липецк. Управителят на Липецка област Игор Артамонов потвърди, че падащи фрагменти от дрон са предизвикали пожар в неназовано промишлено съоръжение в Усманския окръг.

На дипломатическия фронт украинският президент Володимир Зеленски се срещна на 6 януари в Париж с лидерите на държавите от т.нар. „Коалиция на желаещите“, за да обсъдят възможни гаранции за сигурност за Украйна след края на войната. В съвместно изявление коалицията подчерта, че запазването на суверенитета и дългосрочната сигурност на Украйна ще бъде ключов елемент от всяко бъдещо мирно споразумение.

Според изявлението страните са готови да поемат политически и правно обвързващи ангажименти, които да влязат в сила при евентуално прекратяване на огъня. Сред предвидените мерки са механизъм за наблюдение и проверка на примирието под ръководството на САЩ, продължителна военна помощ и въоръжаване на Украйна, разполагане на многонационални сили за възпиране във въздушното, морското и сухопътното пространство, както и конкретни ангажименти за подкрепа при възобновяване на руска агресия. Това включва използване на военни способности, разузнавателна и логистична помощ, дипломатически действия и налагане на допълнителни санкции срещу Русия. Планира се и задълбочаване на дългосрочното сътрудничество в сферата на отбраната чрез съвместно обучение и производство във военната индустрия.

В същото време представители на Кремъл нееднократно са заявявали, че подобни западни гаранции за сигурност, особено присъствието на чуждестранни войски в Украйна, са „неприемливи“ за Русия.

Паралелно с това германски военен документ разкрива, че Русия използва тайни атаки срещу инфраструктурата на Германия като част от подготовка за потенциален бъдещ конфликт между Русия и НАТО – оценка, която съвпада с анализите на ISW. Западни медии съобщиха в края на декември 2025 г. и началото на януари 2026 г., че документът посочва засилване на скритите руски действия срещу ключови германски обекти.

В документа се разглеждат и руски кибероперации и кампании за влияние като елемент от подготовка за военна конфронтация. Отбелязва се, че Германия очаква да стане ранна цел на атаки срещу енергийната и отбранителната ѝ инфраструктура, предвид ролята ѝ като логистичен и оперативен център на НАТО. Прогнозира се, че при открит въоръжен конфликт Русия би определила Германия като приоритетна мишена за ракетни удари с голям обсег, атаки с дронове и действия на специални сили.

Оценката в документа е, че Русия може да развие необходимите способности и „стратегически опции“ най-късно до 2029 г., дори ако войната срещу Украйна продължи без съществена промяна. ISW обаче подчертава, че Русия вероятно би могла да се превърне в сериозна заплаха за НАТО и по-рано от много западни прогнози, особено при евентуално прекратяване на огъня в Украйна, което би позволило на Москва да освободи сили, да се превъоръжи и да възстанови бойния си потенциал.

Според анализа тайните руски операции срещу германска инфраструктура са част от т.нар. кампания „Фаза нула“ - етап, насочен към създаване на благоприятни информационни и психологически условия в подготовка за евентуален бъдещ военен сблъсък между Русия и НАТО.